За модела за истинност в един глобален свят

Връщам се към темата от понеделник за истинността в един глобален свят. Какво се случва след края на големите разкази, когато всичко се разпада на безкрайно множество от микронаративи? Когато всяка форма на живот определя своя идеал? Не съществува само едно значение, а безкрайно множество такива, всички те културно, езиково или исторически конструирани. Истината, красивото, доброто или също политически желаното вече не са универсални, а само културно относителни. И също несъизмерими. И всяка култура има еднакво право на съществуване с останалите. Кое е ценност тогава? И как тези безкрайно различни култури и техните конструкции за ценност могат да влязат в диалог една с друга, да съжителстват?
Сигурна съм, че можете да предложите решения. И аз предлагам моето:
Една от възможностите за решаване на проблема за несъизмеримостта на културите (и техните ценности) след разпадането на големите разкази е фигурата на „либералния ироник”. Според Ричард Рорти: „Либералите са хора, които смятат, че жестокостта е най-лошата ни проява. С думата ‘ироник’ наричам човека, който е готов да приеме случайността на своите най-важни вярвания и желания – някой, който е готов да изостави идеята, че тези важни вярвания и желания са свързани с нещо отвъд времето и случайността.” Ироникът следователно приема, че неговата собствена форма на живот е само относителна, случайна, не претендира за универсална истина, и не смята, че тя трябва да е общоприета, да се налага на различните от нея форми на живот. Интелектуалецът-ироник не вярва „в някакъв ред отвъд времето и промяната, който едновременно определя смисъла на човешката екзистенция и установява йерархия от отговорности”. Иронията от този вид всъщност засилва нашата чувствителност към другите, към техните вярвания и желания. Либералните ироници са хората, които засилват чувствителността към „отделните детайли на болката и унижението на други, непознати хора”. Либералният ироник следователно е фигура, която позволява едновременно да се отърсим от есенциализма на големите разкази и да намерим решение на моралния проблем, който се поставя от тяхното разпадане.
Опитайте се да предложите друго решение. Или поне коментирайте моето. И по този начин потренирайте за изпита. Все пак не очаквам от вас да демонстрирате изключително добра памет, а мислене. А в най-добрия случай критика!